Отворено писмо от Костадин Стефанов
мар
10
В този пост ще публикуваме без съкращения и редакция съдържанието на отворено писмо изпратено ни от Костадин Стефанов, жител на Свиленград. Писмото е изпратено и до общинската админстрация на Свиленград, както и до други печатни и електронни медии от района.
Няма да коментираме съдържанието на писмото а просто ще представим гражданската позиця на изпращача относно „Програмата за реализация на благоустройствени мероприятия върху обекти – общинска собственост, с участие на местното население 2010 – 2011“.
Текст на писмото:
Относно „Програмата за реализация на благоустройствени мероприятия върху обекти – общинска собственост, с участие на местното население 2010 – 2011“
Позовавам се на т.2 “Цели на Програмата“ – Да насърчи гражданската активност в процесите на изграждане и ОПАЗВАНЕ на общинското имущество.
Казвам се Костадин Стефанов, живущ и в град Свиленград на ул. „Д.Новаков“ № 2. През последните няколко месеца събирах граждански кураж, за да се обърна към Вас – Общинската административна власт!
Моите предложения, остри критики и недоволство, се родиха от неизпълнението на „договора“ между местната власт (кмет, общински съвет и др.) и нас жителите на Община Свиленград.
Констатацията ми относно периода на изминалата календарна година, и двата изминали месеца на 2010 г. е, че Общинската власт системно и консеквентно не изпълнява свойте задължения към гражданите на гр. Свиленград.
Обещанията на кмета в местната преса бяха, че като завърши газификацията на града, улиците ще бъдат приведени в „нормален“ вид. В „нормален“ вид, разбирам: без дупки, с чисти от пясъчни наноси крайща на пътното платно, да се осигури ясна видимост до бордюра, ограничаващ „платното за движение“, определена от „Закона за движение по пътищата“ §6 в Допълнителните разпоредби. Маркировка, истинска маркировка на местата, където е необходима, а не от онази „вълшебната“, която след първия дъжд се измива и оставя свободно пространство на фантазията ни да се развихри и остават само догатките, къде е пешеходната пътека или тя се отлепи заедно с асфалтовата настилка, или с оня скъп пълнеж за дупки от 450 лева на тон от благоевградска фирма.
После за мизерията на общинските улици и тротоари бе виновна „ВиК–Хасково“. Знам, че към асфалтирана улица има изискване да не бъдат извършвани строително–ремонтни дейности през следващите 7 години (по време на газификацията, бяха направени компромиси относно, това условие (ул.„Христо Ботев“)). Това няма да е необходимо, ако не се работи на парче, а в синхрон с всички общински и държавни институции с дългосрочен, приемствен план, който да се спазва приоритетно, а не да се пише от мандат до мандат.
Възмущението от новите пътища, които се направиха („околовръстното“ (ул.„Сан Стефано“ и ул.„Граничар“) е огромно.
За пътната настилка с „водните боички“ вече споменах. Направените тротоари с положените върху тях плочки са еталон за „европейско“ качество (на много места са пропаднали). Защо не се асфалтират тротоарите, няма ли да е по-евтино? Бордюрите са истинско спортно предизвикателство за бягане с препятствие, дори и за любители на екстремни спортове (скално катерене), а за младите майки с колички в Свиленград тези високи бордюри са ежедневие. За достъпна градска среда и дума не може да става. Предполагам, че вашият аргумент е, че в Свиленград нямаме нужда, тъй като не се виждат инвалиди по улицата – няма и да видим, тези хора нямат шанс да напуснат дома си при това положение на улиците и тротоарите.
Въпросът ми е, колко средства трябва да отдели на ново Общината, за да поправи своето безхаберие? Относно господин Кмета, който редовно се титулува пред името си инж. (Инженер), явно за да ни внуши компетентност. Сляп ли е за тези техническо-строителни пропуски и недоразумения?
Осветлението на Стария мост (друг престижен проект), кой го стопанисва? Кой отговаря за техническата му изправност? Свети само откъм страната на Новия мост, който тъне в мрак и дупки (нещо съвсем нормално и естественно за Община Свиленград). От тази страна престижното осветление на моста не се вижда, защото коритото на реката не е почистено и всичко е обрасло в дървета (тези пусти пари, пак не стигнаха на Общината). От страната на село Чермен, където коритото на реката е изчистено, свети само една единсвена лампа, а величието на моста може да се види предимно от тази страна! Предполагам, че жителите на Свиленград не трябва да бъдем толкова черногледи, все пак, нали, все някак на някаква безумна цена е направено „престижно-проектно“ осветление на моста, ама не светело – на кого му пука?
Фонтаните – друга тема „ Има ли държавност и тази държавност има ли почва у нас?“. Построени с и за много пари, биват през есенно-зимният период тотално изоставени. Без да се увият прожектори и тръби, без да се покрият с дървени плоскости с една дума – заземени. Предполагам, че ремонта на фонтаните ще струва „маса“ пари на местните данъкоплатци. В България има ли проблем (дупки по улиците, неподдържани фонтани, градини, паркове и др.) има пари „за всички“. Аз лично не искам да повярвам, че тази максима важи за Община Свиленград, и тъй като определението – колективна отговорност не съществува, то това безхаберие, некомпетентност и пълна абдикация от задълженията си се дължи на господин Кмета (забравих инж.), Общиския съвет и Общинската администрация!
След като си изпочупихме колите из улиците на града, из общинските улици е невъзможно безопасно да се управлява велосипед (наносите от пясък до бордюра, намаляват значително ширината на платното за движение, което принуждава колоездачите да карат по в ляво и по тази начин излагат себе си и другите участници в движението на опастност). Изказвам мнение, че Общината със своето бездействие е на път да изпочупи главите и ръцете на нашите деца!
Детските площадки, които бяха изградени са далеч от Европейския стандарт за безопастност и качество на детски площадки и съоръжения за игра на открито DIN EN 1176/1177, който е в сила от края на 1998 година. Площадката за която съм Ви изпратил снимков материал се намира в градския парк. Това съоражение, крие опастности от счупвания на краиници до травми в областа на главата. Поддръжката на пързалки и люлки (както обикновенно), никога не се е състояла. Отговорността и в този случай не е колективна, а е задължение на собственика на съоръжението, ако не се лъжа – Община Свиленград. Това безхаберие под вещото ръководство на господин Инженер (с главно И) Георги Манолов, Общинския съвет и Общинската администрация ми напомня на приказката за „Новите дрехи на Царя“ или „Гледам и не вервам на Ушите си“!
Знам, че сега Общинска администрация ще се подсмихне на едно писмо от „наивник“ и най-вероятно ще махне с ръка от рода на: „Тоя много е отворен или много ги разбира тези неща, ама пита ли ни той НАС изстрадалата Общинска администрация, дето бачкаме без пари, или Общински съвет с 300 лева на месец, каква отговорност да поемем?!“
Предлагам в този контекст, да бъде отстранена асфалтовата настилка от всички главни улици! Под тях се намира паваж, който е настилка с доказали се през вековете качества. Струва по-скъпо да се направи, но в Свиленград тя съществува и иска частично да се възстанови. Дори и да пропадне, паважа се пренарежда, като на пропадналият участък се трамбова пясък и в този смисъл, поддръжката на главните пътни артерии ще ни струва само работна ръка за сезонна подръжка. „Неприятното“ и шумно (за мен единствения недостатък на настилката) каране по паважа ще ни спести и „легналите полицаи“, това „неприятно“ усещане ще доведе до намаляване на скороста, а от там и на по-малко CO². Ще се съчетае полезното с приятното!
Преди Общината да излезе със становище, че няма пари искам да Ви обърна внимание, че специалната настилка имаща за цел да импрегнира положеният бетон за около 20-21 паркоместа или около 160–170 m² на ул. „Септемврийска“ с цел този бетон да не се рони е струвало, по НЕ проверени от мен данни 60 000 лева (шейсет хиляди лева). т.е. по около 3 000 лева за паркоместо или 375 лв./m² (Тези 60 000 лв. само за импрегниращата настилка ли бяха изразходвани или и смело налетият бетон е включен вътре?). Ако Общината не опровергае тези слухове, които се носят сред жителите на Свиленград е цинично да ни се обяснява, че нямало пари в Общината за ремонти. Сега пишейки тези редове изведнъж се сетих, че в началото на мандата на господин инж. (този път не го забравих) Георги Манолов се положи „специална“,„гръцка“, “с военно приложение“ настилка на главната улица (бул. България) само в пешеходния участък, изравняваща, супер настилка! Някой спомня ли си, колко струваше тази „откровенна глупост“? Аз и до ден днешен немога да открия разликата между състоянието на настиката на бул. България „преди“ и „след“ полагането на хай-тек простотията. Това ми напомня за диетите, които постоянно правя – и „преди“ и „след“, ефективен резултат няма!
Тези 60 000 лева още не ми излизат от главата. Давате ли си сметка, че с тези пари можеше да се санира Червеното училище! Това училище, което е построено от и със средствата на родолюбиви свиленградчани. Това училище в което е учителствувал един от титаните на българската индентичност – Иван Вазов!
Знаете ли, че това училище вместо да бъде закрито,санирано и превърнато в музей, се е превърнало в нарицателно за нещо негативно?! Проблема е, че общината изолира своите съграждани от ромския етнос, обрече ги на изолация, без шанс за интеграция в нашето общество. Прати тези хора в един „техен“, паралелен свят!
Знаете ли, че в Холандия, страна водеща в Европа по опазване на гражданските права и свободи, не позволява на чужденците в една сграда да бъдат повече от 20-30%? Това се прави с цел тези хора да имат достъп до местното население и по този начин да насърчи интеграцията им. Не тези малцинства или етноси да създават гета и постепенно, но безвъзвратно да се дистанцират от обществото. Закрийте Червеното училище, разхвърлете ромските деца по другите училища от по 20-30% в клас и дайте шанс на тези, безспорно за мен талантливи деца да се интегрират в нашето общество и по този начин да им дадете солидна основа за бъдещата им обществена и професионална реализация!
Това писмо замислено от мен, като предложение и остри критики остана май само недоволството, но за да не завършвам песимистично ще Ви припомня само една мисъл на един скандинавски философ, който казва: „ Желанието да помагам, не е желание да властвам, желанието да помагам е желание да служа!“
С пожелания за добре свършена работа:
Костадин Стефанов
/гражданин и данъкоплатец на Свиленград /
P.S. С цел Общината да спести „някой лев“ моля да ми бъде отговорено само и единствено по електронен път!